РАЗДУ̀МКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разду̀мкам се, -аш се, св., непрех. Започвам да думкам. След малко се надигнал и един великан, който спял в тревата .. — Ей ти там, дребосъче — извикал му той, — какво си се раздумкал тука, та ми развали най-сладкия сън? — Барабаня — отговорил барабанчикът, — защото след мен идват много хиляди бойци. Да знаят накъде е пътят. Д. Стоевски и др., ПБГ (превод) [еа]. Воденицата, .., бе настрана от селото и сърцето му радостно се раздумкваше, когато видеше жив човек да се зададе отнякъде. Ил. Волен, РК, 73.